Ars est celare artem :: Един ексцентрик в Питсбърг

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.01.2009 00:02 - Един ексцентрик в Питсбърг

Автор: alharaca Категория: Изкуство

Прочетен: 3874 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 27.01.2009 00:22

Анди Уорхол

(1928 – 1987)

“The only thing worse than being talked about
is not being talked about.”

Oscar Wilde

“Единственото по-лошо от това да бъдеш одумван
е това да не бъдеш одумван.”

Оскар Уайлд

   Анди Уорхол е роден на 6 август 1928г. в Питсбърг, Пенсилвания – третото дете на Андрю Уорхола и Юлия - словашки емигранти от русински произход. Анди има двама по-големи братя – Джон и Пол. В трети клас развива болест на нервната система, причиняваща неволни движения на крайниците и петна по кожата. Анди става хипохондрик, развива страх от болници и лекари. Често прикован на легло, той се превръща в аутсайдер сред съучениците си и развива много силна привързаност към майка си. В леглото си рисува, слушайки радио и колекционира снимки на филмови звезди. От рано показва артистични наклоностти и учи комерсиално изкуство в Карнеги Мелън Юнивърсити в Питсбърг. През 1949 година се мести в Ню Йорк и започва успешна кариера като илюстратор в списание и в областта на рекламата. Уорхол става известен с ексцентричните си мастилени рисунки в небрежен стил и на петна, представляващи обувки. “RCA Records” наемат Уорхол за дизайн на обложки на албуми и рекламни материали.
   Роден Андрю Уорхола (носещ името на баща си), той получава псевдонима си, когато името му е объркано при обявяване: “рисунки от Анди Уорхол”.
   Първата му изложба е през 1962г. на 9 юли в галерията “Ferus Gallery” в Лос Анджелис, Калифорния. Там той излага прочутата си “Campbell"s Soup Cans” (“Консерви супа Кемпбел”). Техниката, в която е изпълнена е синтетичен полимер върху платно. Състои се от 32 платна, всяко с размери 20 на 16 инча, изложени в редица едно до друго, много наподобяващи консервите, наредени на рафт. Изкуството било идентифицирано с местната бакалия... Една от първите му творби, създадена чрез нанасяне на изображения чрез използване на шаблон от копринено платно. През 2006г. американският китарист Buckethead издава албума си “Condensed Chicken Nooodles”, вдъхновен от “Супата Кемпбел” използва нейна модификация за обложката. Първата изложба на Уорхол в Ню Йорк е на 6-24 ноември, 1962г. в “Stable Gallery”. Там той се запознава с Джон Джорно, който ще играе в първия му филм “Sleep” (1963г.).

   През 60-те години Анди Уорхол започва да рисува за известни американски продукти като Кока Кола и консервите супа Кемпбел. Започва да използва шаблони за рисунките си, като с това цели не само правене на изкуство от масово продавани стоки, но и да превърне изкуството в такава стока. Размива границите на изкуство, мода и реклама. Уорхол казва, че иска да бъде като робот. Свежда значението на собствената си ръка при създаването на изкуството си до минимум. От художник се превръща в дизайнер на картините си. Създава същинско арт “предприятие”. Той наема "работници на изкуството" в своето студио, наречено "Фабриката" на Юниън Скуеър, Ню Йорк, където започват да се отпечатват копия, да се правят обувки, филми, и др. Освен това, Анди започва да изпълнява поръчки за портрети и реклами.
   „Фабриката“ е била сборен пункт за ню-йоркските бохеми, където всеки е можел да освободи страстите си извън рамките на допустимото. Там, например, Уорхол заснема „Blow Job“ - един от скандалните си филми, в които камерата се съсредоточава върху лицето на млад мъж, наслаждаващ се на фелацио. Сексуалната тематика е обяснима и чрез собствената му (хомо)сексуалност и склонност към воайорство и чрез възможността да наблюдава какво се е случвало на място като „Фабриката“. Сред честите посетители на „Фабриката“ са били Салвадор Дали, Мик Джагър и Боб Дилън. Повлиян от ню-йоркското ъндърграунд кино, Уорхол започва да снима за масова продукция, като развива свой собствен маниер. Типично за него е съсредоточаването на камерата върху един единствен обект в продължение на часове. Така например в първият му филм „Sleep“ е заснет Джон Джорно, докато спи в продължение на четири часа. В „Empire“ е сниман Empire State Building от свечеряването до късните часове през нощта в продължение на осем часа. Анди прави и прочутите ленти “Франкенщейн” и “Дракула”.
   Творчеството на Анди Уорхол се върти около общата представа за американската култура. Той рисува пари, доларови знаци, храна, женски обувки, известни личности и изрезки от вестници. За него тези предмети олицетворяват американските културни ценности. Например, Кока Кола представлява демократичното равенство между хората, защото " Кока Кола винаги е Кока Кола, Кока Колата, която пие президента е същата като твоята или моята." Анди използва популярни образи и методи за визуализиране на американската идентичност през 20-ти век. Този нов поглед на американската култура е тема и резултат в творчеството му. Анди е бил доста значима личност в американската култура, която от своя страна има голямо международно влияние. Той подготвя “свита” от ексцентрични бохеми, които нарича “суперзвезди”, включваща Еди Седжуик, Вива и Ултра Виолет. Всички те се появяват във филмите му.
   На 3 юни 1968г. Валери Соланас стреля по Уорхол и критика и куратор Марио Амайа. По-рано същия ден тя влязла в конфликт с художника, искайки да и бъде върнат сценарий, който дала на Анди. Соланас била феминистка, странична фигура във “Фабриката”. Основала “група”, наречена S.C.U.M. (Society for Cutting up Men). Амайа получава само леки наранявания и е пуснат от болницата още същия ден. Уорхол, прострелян на 3 места, едва оцелява. Соланас е арестувана на следващия ден.
   Уорхол успя да направи арт революция и създаде поп-икони от някои артисти. Като певиците Грейс Джоунс, Даяна Рос, Аманда Лиър, Дебора Хари от “Блонди”, Velvet Underground. Направил е цели 13 портрета на Мерилин Монро след смъртта на актрисата през 1962 г. превърна звездите на масовата култура в изкуство. През 1975г. публикува книгата “Философията на Анди Уорхол”, където излага идеите си за същността на изкуството: “Да правиш пари е изкуство, да работиш е изкуство, а добрия бизнес е най-доброто изкуство.”.

   Точно от покровителството на подобен човек се нуждаят Velvet Underground и Анди ги взима под крилото си, с което им осигурява така нужната свобода да запишат първия си албум. Групата репетира и свири по клубове, когато е забелязана от Анди Уорхол. Той решава да ги включи в мултимедийното си шоу и става техен продуцент през 1965г., което им носи първия звукозаписен договор. По "препоръка" на Уорхол в групата се включва още едно момиче. Това е Кристина Пафген (1938–1988), приела артистичния псевдоним Нико. Освен певица, тя е актриса, модел, свири на клавири, пише песни. След мимолетни връзки с Лу Рийд и Джон Кейл, Нико напуска групата само след един албум и продължава солова кариера. С благодетелството на Уорхол идва първият официален концерт на групата, който за добро или за лошо се състои по време на годишната сбирка на Нюйоркското общество на клиничните психиатри, където Анди е поканен да изнесе лекция. Вместо лекция той им дава Velvet Underground. По-късно присъствалите описват събитието като "шокова терапия". В края на 1966г., само за два дни, Velvet Underground записват първия си албум, по-известен като "The Banana Album" (“Банановия албум”). Обложката, разбира се, е дело на Уорхол, а с малки букви горе до банана пише: "Peel slowly and see" (“Обели бавно и виж”). Осмелилите се да махнат банановото фолио намират под него... един обелен розов банан навяващ доста специфични асоциации. Албумът носи заглавието "The Velvet Underground and Nico", макар че от обложката трудно бихме се досетили за това, защото там виждаме единствено името на Анди Уорхол. След излизането на банановия албум Velvet Underground тръгват на турне с групата на Уорхол, наречена The exploding plastic inevitable. По време на концертите върху изпълнителите от няколко различни камери се прожектират и наслагват различни образи от светлини и сенки, а по средата огряна от светлина стои Нико. Изпълненията се превръщат в дълги импровизации, а песните продължават над 20 минути. Мултимедиен спектакъл, какъвто светът до този момент не е виждал. Конфликт между Лу Рийд (основател на групата заедно с Джон Кейл) и художника разделят Velvet Underground с Анди Уорхол.
   През 1982г. Жан-Мишел Баскиа, известен Ню-Йоркски художник от т.нар. графити движение, отива в галерията на Носеи, нарязва картините си с бръснач и напуска. Наскоро след това новият му дилър - Бруно Бишовбъргър запознава Жан-Мишел с неговия идол, художника Анди Уоръл. Двамата заедно правят няколко съвместни творби и са приятели до края, до смъртта на Анди през 1987г. Това събитие изключително повлиява на Баскиа и се превръща в повратна точка на неговите депресии и наркотична зависимост.
   Освен изкуството, Анди Уорхол е доста популярен и с твърдението си, че " В бъдеще всеки ще бъде световноизвестен за 15 минути". По-късно той се пошегувал пред репортери "Моята нова реплика е, че след 15 минути всички ще бъдат известни".
   Анди Уорхол умира на 22 февруари 1987г. след рутинна операция на жлъчния мехур. Той се страхувал от болници и затова отлагал да провери проблемите с жлъчката, които имал. Слабото му тяло почти грохва след опита да бъде застрелян от феминистката Валери Соланас. Онези, които се срещат с Уорхол и се интересуват само от него, а не от изкуството му, често остават с впечатлението за сдържан и обикновен човек. Уорхол обича да плаща сметките на гостите си и щедростта му впечатлява дори близките му. Приятелите му го описват като забавен и саркастичен, самотен и тъжен, човек с голяма енергия, умел манипулатор. Скандален и на “ти” с машината на шоубизнеса, но в никакъв случай посредствен. Брат му го описва като изключително религиозен, но не искал хората да знаят това, защото било нещо лично. Някои от творбите му са видимо повлияни от източната християнска иконографска традиция. Почти цялото си имущаство завещава за създаването на фондация, посветена на напредъка на визуалните изкуства.
   През май 1994г. музеят “Анди Уорхол” отваря врати в Питсбърг.