„Красива си.”

Две думи от непознат. Отвътре? Отвън? Пряко или преносно? Екзистенциално красива? Толкова кратко. Толкова истинско. Не искам още да изобразявам новите цветове в живота си. Искам да останат там, наполовина реални, наполовина повярвани. Да седя и да се чудя истина ли е и докато се опитвам да открия да го преживявам отново и отново. Моят анти-реален неслучил се наркотик. Красиво е, когато ме събличаш с думите ми. Дъхът ми секва. И аз губя себе си. Губя себе си...

Кога ще дойдеш да усилим всички песни?...

 

една от любимите ми групи просто...