Постинг
29.01.2010 15:40 -
Момчето - аквариум
Автор: alharaca
Категория: Изкуство
Прочетен: 2426 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2010 15:49
Прочетен: 2426 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.01.2010 15:49
Анимацията е създадена с Bamboo pen tablet, Adobe Photoshop CS3 и Adobe Premiere Pro. Музика: Pulcinella.
Момчето - аквариум
Имало едно време чудно момченце. Като всички момченца то си имало очички, носленце и устичка, но наместо глава на раменете си носело аквариум. В аквариума се плискала водичка, а във водичката плувала златна рибка. Излязло един ден да се поразходи, защото внезапно се почуствало самотно. Но гората била различна. Всички цветенца били увяхнали, тъжно свели чашки и затворили листенца. Още по-самотно му станало на момченцето. Продължило да върви, ала вместо да открие място, където цветята не са увехнали, ставало все по-лошо. Цветята започнали да намаляват докато постепенно съвсем изчезнали. По земята останала само рехава тревица, безжизнена и полегнала. Разреждала се тревицата докато накрая и тя съвсем се свършила. Момченцето сега вървяло по голата камениста земя. То много се натъжило, седнало и заплакало. „Къде е топлото слънце и свежите тревички? Къде са цветчетата и многобройните пчелички? Защо аз съм самичък, къде са всички?!” – мислело си то и едри сълзички закапали от очите му. Сълзичките зачестили, но за беда водичката в аквариума започнала да се свършва. Златната рибка плувала все по-обезпокоително, докато накрая се отпуснала безпомощно на дъното. Аквариумът бил празен. Сълзите на момченцето се свършили. Тогава ненадейно и безшумно към него се приближило момиченце. Досущ като него с аквариум наместо глава. Момиченцето се навело и нежно целунало момченцето по бузата. То мигом се оживило, погледнало с радост нагоре и свежа руменина избила по страните му. И, о, чудо! От небето закапали едри капки дъжд! Акавариумът на момченцето започнал да се пълни, а земята жадно запила дъждовната вода. Постепенно започнали да избиват първо малки тревички, после по-големи, а след тях се появили и цветята. Бързо им изникнали пъпки и не след дълго разцъфнали с прекрасни цветове. Момченцето откъснало едно цветенце и се изправило да го подари на момиченцето. През това време дъждът започнал да намалява, докато накрая съвсем спрял. Слънцето изгряло и на небето се появила чудна дъга. И тогава всичко си дошло на мястото.
Момчето - аквариум
Имало едно време чудно момченце. Като всички момченца то си имало очички, носленце и устичка, но наместо глава на раменете си носело аквариум. В аквариума се плискала водичка, а във водичката плувала златна рибка. Излязло един ден да се поразходи, защото внезапно се почуствало самотно. Но гората била различна. Всички цветенца били увяхнали, тъжно свели чашки и затворили листенца. Още по-самотно му станало на момченцето. Продължило да върви, ала вместо да открие място, където цветята не са увехнали, ставало все по-лошо. Цветята започнали да намаляват докато постепенно съвсем изчезнали. По земята останала само рехава тревица, безжизнена и полегнала. Разреждала се тревицата докато накрая и тя съвсем се свършила. Момченцето сега вървяло по голата камениста земя. То много се натъжило, седнало и заплакало. „Къде е топлото слънце и свежите тревички? Къде са цветчетата и многобройните пчелички? Защо аз съм самичък, къде са всички?!” – мислело си то и едри сълзички закапали от очите му. Сълзичките зачестили, но за беда водичката в аквариума започнала да се свършва. Златната рибка плувала все по-обезпокоително, докато накрая се отпуснала безпомощно на дъното. Аквариумът бил празен. Сълзите на момченцето се свършили. Тогава ненадейно и безшумно към него се приближило момиченце. Досущ като него с аквариум наместо глава. Момиченцето се навело и нежно целунало момченцето по бузата. То мигом се оживило, погледнало с радост нагоре и свежа руменина избила по страните му. И, о, чудо! От небето закапали едри капки дъжд! Акавариумът на момченцето започнал да се пълни, а земята жадно запила дъждовната вода. Постепенно започнали да избиват първо малки тревички, после по-големи, а след тях се появили и цветята. Бързо им изникнали пъпки и не след дълго разцъфнали с прекрасни цветове. Момченцето откъснало едно цветенце и се изправило да го подари на момиченцето. През това време дъждът започнал да намалява, докато накрая съвсем спрял. Слънцето изгряло и на небето се появила чудна дъга. И тогава всичко си дошло на мястото.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Портфолио
2. Experement Portfolio
3. DA Portfolio
4. Галерия @ deviantart
5. Ars est celare artem @ blogspot
6. Jukebox @ last.fm
7. My Space
8. My Facebook
9. My art @ facebook
10. Alharaca @ photo-forum
11. Виктор Пасков
12. Аутопсия на една любов
13. Рене Магрит
14. Ван Гог
15. Edward Hopper - Automat
16. Henri Rousseau - The Sleeping Gypsy
17. Conclave Obscurum
18. Убиецът е с жълти обувки
19. Служебна защита
20. Кърт Вонегът
21. Уилям Сароян
22. Майстора и Маргарита
23. Насо Русков
24. Хазарт
25. Dave McKean
26. Duane Michals
27. Bill Brandt
28. Goodnight Irene
29. AURA
2. Experement Portfolio
3. DA Portfolio
4. Галерия @ deviantart
5. Ars est celare artem @ blogspot
6. Jukebox @ last.fm
7. My Space
8. My Facebook
9. My art @ facebook
10. Alharaca @ photo-forum
11. Виктор Пасков
12. Аутопсия на една любов
13. Рене Магрит
14. Ван Гог
15. Edward Hopper - Automat
16. Henri Rousseau - The Sleeping Gypsy
17. Conclave Obscurum
18. Убиецът е с жълти обувки
19. Служебна защита
20. Кърт Вонегът
21. Уилям Сароян
22. Майстора и Маргарита
23. Насо Русков
24. Хазарт
25. Dave McKean
26. Duane Michals
27. Bill Brandt
28. Goodnight Irene
29. AURA